Рафаел Алберти
Непредвидливост

— Какво ви казвам за народа

Още не е подготвен.

Ах, тези хора, тези хора!

Тези бедни, бедни хора!

Не им стига образование.

Те още не са подготвени.

Вижте там един зидар.

Е, а аз какво ви казвам:

Не му стига образование.

Той още не е подготвен.

Вижте тук един селянин.

Не му стига образование.

Той още не е подготвен.

Вижте там един дърводелец.

Така е с всеки работник.

Е, а аз какво ви казвам:

Не им стига образование

Те още не са подготвени.

Господи, колко са много,

и всички — еднакво нещастни!

Те биха могли да се учат.

Биха могли да се подготвят.

Но как да ги научиш,

щом не са подготвени?

Те няма да дойдат, не бойте се.

Можете да спите спокойно —

те още не са подготвени.

Не им стига… Вие знаете…

Нали ви казвам… Но…

Гледайте, гледайте те идват.

Къде отиват? Колко са много…

И всички — еднакво нещастни…

Приближават се… Бедните хора!

Те ме знаят… Уважават ме…

Мога да поговоря с тях… Господа!

Те са все по-близо, по-близо… Приятели!

Все по-близо, по-близо… Другари!

Какво казвате? Аз да се боя?

Да се боя? Аз? Защо?

Не им стига образование…

Какво? Казвате, че целият треперя?

Назад! Назад! На помощ!

Аз още не съм подготвен.

Но аз имам образование…

Аз да умра! Боже мой!

Но аз не бях подготвен!

 

(Из стихосбирката „Сценични стихове“)