Рафаел Алберти
Роби

Роби,

стари слуги от моето детство,

протекло сред винари и рибари,

с отворени към брега

врати на винарските изби;

приятели,

верни кучета,

градинари,

колари,

клети надничари;

настъпва часът

да откриете новата ера за света,

аз ви изпращам привет

и ви наричам другари.

Елате със мен,

възкръснете,

мои първи пазачи, отдавна изчезнали.

Не слушате гласа на моя дядо,

нито гласа на някакъв друг господар.

Припомнихте ли си?

Кажете ми.

 

(Из стихосбирката „Всяка минута“)