Ахил и костенурката (парадокси на Зенон)
Митичният герой Ахил трябва да настигне една костенурка , която се движи десет пъти по-бавно от него и се намира на 100 метра преди него. Той никога не може да го направи, защото преди да стигне до костенурката, трябва първо да стигне до мястото, където тя е била, когато той е тръгнал да изминава съответното разстояние, а тя за това време ще се е придвижила още напред и ще е оставила още разстояние. Когато Ахил измине и следващото разстояние, костенурката ще се е придвижила още напред и така до безкрайност — всеки път, когато Ахил стигне до точката, където е била костенурката, тя ще се е придвижила още напред.
На пръв поглед този анализ изглежда съвсем правдоподобен !
Ние следва да направим неизбежния извод :"Ахил никога няма да надбяга костенурката !". И върху тази основа да градим следващите си умозаключения !
Да разгледаме „филма“ кадър по кадър :
В процеса на анализ се абстрахира (окастря се , изрязва се ) , отделя се пространството от същността на общата картина .
С всеки следващ кадър , пространството (съзнателно или не) се скъсява . В един момент то изчезва.
Абстрахира се (окастря се , изрязва се) , отделя се и времето .
С всеки следващ кадър , времето (съзнателно или не) се скъсява и в един момент и то изчезва.
Така от същността на нещата се отделя , губи се , изчезва тяхното време и пространство на съществуване.
Без време и пространство изчезва динамиката на движението — присъщ и неотменен атрибут на всичко съществуващо в реалността .
Нещата се разглеждат като висша абстракция в техния статичен , неподвижен , замръзнал вид .
В следствие на абстракция — ето Ви и парадокс ! Така от погледа ни се скриват , изчезват времето и пространството.
В действителност нищо такова няма и това всички много добре го знаят от практиката!
Тук няма и никакъв логически парадокс ! Когато всичко е неподвижно , замръзнало в своето статично , абстрактно състояние , като отделен сам за себе си кадър от цял филм , как тогава Ахил да надбяга костенурката ?
Т.е. имаме частен случай на динамика , момент на статичност , на неподвижност — филма е спрян на точно определен кадър , а парадокса (отделно разглеждан сам за себе си кадър) изцяло се вписва като малка , отделна част в цялото , в целия филм !
В това се състои измамата , магията просъществувала векове , продължаваща и днес , но само в главите на хората !
Това не показва нищо друго освен , че заблуди , измами , парадокси се получават в следствие на висша абстракция загубила и/или с подменена част от своята същност , от начина на съществуване на даденото нещо и/или по-често неговите закони на изменение и развитие .
Да се разкрие всяка подобна заблуда е повече от лесно ! Стига да знаеш какво и как да направиш ! И това е Магия !
Формулирайте нещата в техния обратен , противоположен смисъл и постройката рухва !
Ако увеличаваме метри и секунди , в този случай заблудата става очеизвадна . Това и правят някои математици мислейки си , че така оборват Зенон , допускайки обратната грешка ……тогава пък костенурката докато кихне , Ахил ще може да развие и свръх светлинна скорост , попадайки в друга заблуда…..но това е друг филм !
Да се стигне до същността на нещата е по-трудно ! В случая е достатъчно да не се намаляват безпричинно (примерно Ахил може да се спъне и да падне) метри и секунди за да не изчезнат те в небитието. Тогава докато костенурката измине 10 метра , Ахил ще е изминал своите 100 метра . Но докато костенурката измине нови 10 метра , Ахил отдавна ще я чака на финала….
Изобщо извличайки изводи от абстракции следва да се работи много внимателно за какво точно става дума , а не да се приемат на сляпо доверие ако и да изглеждат много „научни“. Те съдържат множество възможности за заблуда !
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.