Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)

1. Ти

Ти си нимфа златокъдра, ти си песен неизпета —

песента на монахиня, лудо влюбена в света;

твоят лик е бледен нарцис, светъл символ на небето,

твоят взор е меч победен, огън — твоите уста.

 

Тъмни двери щом разкрие тиха модроока вечер,

аз бленувам и жадувам твоите хубави очи,

у които се преплита блясъкът на леден глетчер

с кръшна песен на русалка, в ранно утро що звучи.

 

И пламтящ сред рой копнежи, сещам как печален спомен

ме поема и възнася в тъмни, тъмни висини,

дето в шеметна забрава от любов и скръб поломен,

зарад тебе аз разпънах свежите си младини…

 

Ти си нимфа златокъдра, ти си приказна царкиня,

аз пък — пленник свързан крепко с твоите чудни красоти

аз съм жрец безумно влюбен, пеещ химни в тъмна скиня,

дето вместо златен идол твоят дивен лик блести.

Край