Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)

На петия етаж, сред стая номер пет,

живял един поет,

чиновник малък бил, затуй по-малко той

работел в летний зной.

 

На работа ходил кат всеки наш чиновник

по стария часовник,

а пък излизал си, след като се надреме,

по новото ни време.

 

И всичко текло си по масло и по мед

на младия поет,

но завидяла му на светлата съдба

една вещица зла.

 

Един прекрасен ден, когато той въздишал

и стихове си пишел,

съзрял чиновничка във банката насреща

и… всеки веч се сеща…

 

И взел на работа да ходи от зори,

та тайнствено дори

се поспоглеждали усмихнати, умилни

и старите разсилни.

 

В фантазията му била тя нежна, малка

и девствена русалка,

в фантазията му тя чиста и красива

била кат самодива.

 

На петия етаж, сред стая номер пет,

елегии безчет

и оди цял вагон за два дни той написал,

че сам почти се слисал.

 

Ала на третий ден картинка той видял,

че просто занемял,

видял разсилния и девствената дама

в амурна чудна драма.

 

От петия етаж, от стая номер пет,

един сломен поет

взел ръкописите и пуснал ги без ред

в широкия клозет…

Край