Христо Смирненски
Съдба

На полусрутената дъсчена ограда

залепиха нов некролог —

една душа престанала вече да страда,

един свой раб повикал бог.

 

Небрежно покрай него стара дама мина,

след нея весел рой деца,

и ей проточиха се подир тях мнозина

с безгрижни, ледени лица.

 

Обаче никой взор не пожела да метне,

да спре, да прочете ред… два!

И палавият пролетен ветрец най-сетне

на тротоара го отвя.

 

И дълго, дълго там стоя си некролога,

незнаен и невиден пак,

но ето мършав пес пристъпя без тревога,

подушва го и дига крак.