Христо Смирненски
Под ритъма на колелетата

На пъстрооката мадам Мери

Тренът пее, тренът трака,

така, тики, так,

ах, госпожо ненагледна,

пламнах от мерак!

 

Вие сте същинска роза,

така, тики, так,

устните ви пурпур взели

от наросен мак.

 

Ах, подайте си ръката,

така, тики, так,

но мъжът ви да не мърка

като котарак.

 

Аз съм млад и смел Ромео,

така, тики, так,

ала никак не желая

в този миг даяк.

 

Нека бъдем търпеливи,

така, тики, так,

нека в сън да се унесе

вашият дъртак.

 

В всеки случай аз признавам,

така, тики, так,

че изкусно ме настъпва

малкият ви крак.

 

И готов съм, и готов съм,

така, тики, так,

само нека ни обвие

гъст тунелен мрак…

 

Тренът пее, тренът трака,

така, тики, так,

тежко хърка и не бърка

старият ахмак.