Христо Смирненски
Пленителна мамзел!… (Вместо злободремка)

Пленителна мамзел, дете на хубав грях,

защо си толкоз зла, защо си толкоз строга?!

В сърдечната си пещ по тебе изгорях,

в сърдечната си пещ аз гина в изнемога.

 

Пленителна мамзел, усмихнато дете,

защо си толкоз зла, защо си толкоз строга,

защо тоз розов лист — туй сочно деколте,

разлива толкоз плам без всякаква тревога?

 

Нима не стига ни днес таз горещина,

която в страшен гняв разливат небесата,

та нужно е сега, чаровнице жена,

и твоят страстен зной да ми пече душата?

 

А в погледа ти син, защо е тоз въпрос?

Защо ли се е той там тихичко спотаил?

Нима ми трябва той, нима е малък тоз

въпрос, който сега спотайва се в Версаил?

 

Пленителна мамзел и дваж чаровен грях,

защо човъркаш ти пак старите ми рани?

Защо така звъни, ах, твоят кръшен смях,

та спомня ми звъна на мамещи стакани?…

 

Пленителна мамзел, дете на вечен грях,

защо си толкоз зла, защо си толкоз строга?

В сърдечната си пещ по тебе изгорях.

Смили се ти над мен, смили се ти, за бога!