Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)

История

  1. — Добавяне (от знам.бг)

Добър вечер, златокъдра

и замислена Жанет,

в малко пликче ти изпращам

искрения си привет.

 

В знойна мъка, в зла разлъка

минаха се много дни,

днес в сърце ми светла обич

тихичко се настани.

 

Да, Жанет, изгря в сърце ми

стара обич с пламък нов

и затуй към теб изпращам

своя листопаден зов.

 

За нищожно нещо, помниш,

се разсърдихме тогаз;

кой бил прав и кой виновен

няма да издирвам аз.

 

Да живеем тъй далече,

аз без тебе, ти без мен,

няма смисъл, няма сметка

хич през тоз сезон студен.

 

Виж как есенните вихри

гонят жълтите листа,

как е жално и печално

за душата в самота.

 

Помисли си, разсъди си:

скъпи въглища, дърва;

зачестиха шумни сватби,

изхождайки от това.

 

Та затуй, о, златокъдра

и замислена Жанет,

нека дружно да се борим

ний против студа проклет.

 

Сватба няма ний да правим,

и защо ли ни е брак?

Зимата кога премине,

ще се разделиме пак.

 

Волни сме и в китна пролет

аз по друга, ти по друг;

грях и нещо неморално

няма според мене тук.

 

Съгласи се, златокъдра

и замислена Жанет,

всичко е готово… даже

и кревата е наред.

Край