Христо Смирненски
Нощ сребриста приюти…

Нощ сребриста приюти

столичния шумен град

и пред вашите врати

спря се чуден маскарад —

маскарад от шест другари

с мандолини и китари.

 

Ей от пъстрий маскарад

отдели се Пиеро,

екна глас могъщ и млад

и звънлив като сребро.

В сладки блянове унесен,

той изпя ти чудна песен;

 

пя за своята любов

пя за твоята уста,

каза ти, че като Йов

днес нещастен е в света.

А причината за всичко

ти си, ти си, ти — едничка!

 

И гласът в конце концов,

по обичая ви стар,

там за искрена любов

даде следния капар:

„Любовта ми е могъща

кат банкерската ни къща“.