Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)

Недей дохожда ти!… Виж сенките вечерни

целуват и душат умиращия ден

и не една из тях несетно ще почерни

и твоя хубав лик, и моя светъл блен.

 

Недей, ще оскверниш ти нарцисите свежи,

тях — белите цветя на твойта чистота;

грехът ще ги смрази и с кръв ще отбележи

по техните листа смъртта на любовта.

 

О, как те чакам, как! И колко аз желая

чело си пламнало към теб да прислоня!

Но страх души ме, страх, че мога да узная

и в твоята душа душата на жена.

 

Ти мамиш ме сега чрез тъмната гатанка,

чрез тихата печал на погледа си син;

кат друмник в зноен ден ще спра при теб на сянка,

но пак из своя път ще свия аз самин.

 

Затуй не идвай ти! Над своята загадка

тъмите призови, завесите спусни

и нека аз заспя в измамата си сладка,

че ти не си, не си… кат другите жени!

Край