Метаданни
Данни
- Година
- 1919 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,7 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от знам.бг)
Недей дохожда ти!… Виж сенките вечерни
целуват и душат умиращия ден
и не една из тях несетно ще почерни
и твоя хубав лик, и моя светъл блен.
Недей, ще оскверниш ти нарцисите свежи,
тях — белите цветя на твойта чистота;
грехът ще ги смрази и с кръв ще отбележи
по техните листа смъртта на любовта.
О, как те чакам, как! И колко аз желая
чело си пламнало към теб да прислоня!
Но страх души ме, страх, че мога да узная
и в твоята душа душата на жена.
Ти мамиш ме сега чрез тъмната гатанка,
чрез тихата печал на погледа си син;
кат друмник в зноен ден ще спра при теб на сянка,
но пак из своя път ще свия аз самин.
Затуй не идвай ти! Над своята загадка
тъмите призови, завесите спусни
и нека аз заспя в измамата си сладка,
че ти не си, не си… кат другите жени!