Христо Смирненски
Народното събрание (Злободневка)

Шум се вдига, рев се носи всред Народното събрание,

поминутно смях избухва, а след него куп псувни;

сбрани звани и незвани мукат си за занимание,

зер навън е хладна есен, зер навън са кални дни.

 

Думба-лумба, иха-ха!

Златна българска стреха.

 

Ето виж, че се предложи татък нещо на гласуване —

девет хали разфучат се, двеста звера зареват

и се вдигнат разправии несънувани, нечувани,

всички псуват, всички тропат и в истерика крещят.

 

Думба-лумба, иха-ха,

дом божествен на смеха.

 

Доктор Данев из Силистра, спящ до лани из архивата,

важно стане и промълви: „Няма средства, господа!“

Да, за всичко няма средства, но щом дойдем до красивата

сметка за 100 лв. дневни, тука няма веч беда.

 

Думба-лумба, иха-ха,

тук не виждаме греха.

 

А пък Сандо Радомирски, вожд прославен на суватите,

плаши, в плен че ще изпрати тез, що стачка обяват.

Ще ги пратите бе, Сандо, оти да ги не изпратите,

малко ли днес в плен изгниват!… В плен… щом искат да ядат!

 

Думба-лумба, иха-ха,

пуста сопа по гърба!…

 

Шум се вдига, рев отеква сред Народното събрание,

поминутно смях избухне, а след него куп псувни —

сбрани звани и незвани мукат си за занимание,

зер навън е хладна есен, зер навън са тъжни дни.

 

Думба-лумба, иха-ха,

мръсна шутовска стреха!