Христо Смирненски
На Верочка

Из тълпата многоцветна

на стохилядния град

мила, палава, кокетна

в русото костюмче летно

ти си малък снежен цвят,

 

ти си красота и ласки,

цяла нежност и любов

и в лъчи и пъстри краски

две загадачные глазки

пращат странен огнен зов.

 

А събуждат рой съблазни

пурпурните ти уста

и тълпят се мисли разни

за алеи пусти, празни

и за мрака на нощта.

 

Да, в затънтена алейка

сред беззвучна самота

върху дървените пейки

под замислените вейки

слели бихме ний уста.

 

Но в тълпата многоцветна

на престолния ни град

отминаваш си кокетно

в русото костюмче летно

цяла плам и аромат.