Метаданни
Данни
- Година
- 1919 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от знам.бг)
(Улица „Позитано“. Топла майска нощ. Луната наднича зад малък бял облак. Моше, с китара в ръце, се притайва под сянката, която хвърля къщата. Ребека е извадила русокъдрата си главичка от прозореца и мечтае. Облачето закрива месеца.)
Моше (излиза, подпира се на електрическия стълб и пее):
Моя мила гълъбиса,
стройна като кипариса,
ти си нежна, скъпа, фина —
екстра калите коприна…
Със китара под фенеро
ша ти свирим серенада.
Изгоре ми го джигеро —
зарад теб сирсето страда.
Ребека:
И аз любим тебе, Моше,
но баща ми млогу лош е…
що да чина, що да правя —
он на тебе ме не дава…
Моше:
Я виде се ша фалирам,
стари дреи ша събирам,
бари тебе да си можем
на сирсето я да сложим…
Три левета маркизета;
макарите грош едната —
ша се давим във клозета,
ша се стрелим във главата.
Арон (бащата на Ребека, подава си брадата от прозореца и пее с ужасно фалшив бас):
Кой чапкънин дрънка вънка
и булисата ми плаши?
Викай, Саро, на джандаро,
че нападат ни апаши…
Ребека:
Бегай, Моше! Бегай оттук,
грозно ша падне лобут…
Бегай, Моше! Бегай оттук,
да те не ложат със лук.
Моше (остава китарата и бяга):
Ех, мале майчице, ужасно крах!
Гащите май пострадаха от страх…
Всичко провали се в един момент!
Вред фалимент! Вред фалимент!…
След два часа пристига стражара и вижда, че „всичко е спокойно“, прибира китарата и си отива.
Завеса