Христо Смирненски
Мак от Павликени

— О, колко грациозно танцувахте тогава!

Наклонила глава,

вий носехте се плавно сред шемет и забрава,

а погледът ви огнен ме стрелваше, едва.

И ето ний сега пак се срещаме случайно

във варненския трен.

Коя сте и каква сте — таз тъй желана тайна,

бъдете милостива, разкрийте я на мен.

— Живеем в Павликени, но аз съм ученичка

във Търново и там

обратно днес пътувам. В това се крие всичко,

което толкоз странно показвало се вам.

— Ний криво се разбрахме — аз искам да узная,

сред бурените как

успял е да поникне тоз цвят, който ме смая,

как е разцъфнал тука тоз чуден ален мак.

Таз девушка, която танцуваше тогава,

наклонила глава,

а аз, незнаен странник, долавях във забрава,

на погледа й огнен безгласните слова!