Христо Смирненски
Май

Дъжделив и отегчителен,

сбра си дрипите април

и със вид непомирителен

тръгна кален и унил.

 

Но остана в сладки спомени

всеки влюбен котарак,

а момите незадомени —

с нова вяра, нов мерак…

 

Между Витоша и Люлина,

без покана, без кравай,

мълчаливо и притулено

смъкна се набърже май.

 

Нескопосан в редингота си

като всеки богаташ,

дойде, зърна и омота се

във гешефти изведнаж.

 

Но все пак към ученичките

той отправи ласкав взор

и премести се в горичките

сладкозвучният му хор.

 

По полята, по ливадите —

въздух, свежест, кръшен смях;

затъркаляха се младите

в упоение по тях.

 

Нощем смига им засмената

месечника във ответ,

сякаш Чуклева от сцената

праща своя мил привет.

 

Аз фиксирам в булевардите

всяка хубава жена,

мен фиксират милиардите

от всесветската война.