Христо Смирненски
Кабинета на Сандо

Позапретна Сандо шарени ръкави,

попогледна изпод вежда:

„Хайде, юначина, кой е с мене,

под байрака ми да се нарежда!“

 

Тропна шпори младото джандарче

и към Сандо бързо се затече:

„Чакай, Сандо, вземи ме и мене

път да дружим надалече!“

 

Изпод масата и доктор Даньо

скочи ловко на крака юнашки:

„Вземи ме и мене, баш войводо,

щом ти трябвали опашки.“

 

Даскал Найчо пък по него викна:

„Дето всички, там и ази!“

Подир Даскал Найчо мълчеливо,

като охлюв Ляпчето полази.

 

Но нареди инак четата си Сандо,

мръдна пръстите си деликатни,

та отдели два боляра верни,

двама фарисеи златни.

 

А след туй отвърна по войводски

на артисалите свои люде,

хвърли им едни таквиз чифтета,

че цял свят му се почуди.