Христо Смирненски
Злободневка (Защо, госпожице…)

— Защо, госпожице, с тревога

ме гледат вашите очи?

Кажете, моля ви, за бога;

недейте бива толкоз строга,

тук има нещо… то личи!

 

Животът ми е като бистър

поток, родил се от снега.

Не съм бил никога министър

и в генералския регистър

не съм записван досега.

 

Не съм виновен за погрома,

защото фронт що е не знам,

а щом започна се кръгома

при Добро поле, аз бях дома

и всичко туй узнах едвам.

 

Под Радославова команда

не съм в гешефти затлъстял,

не съм подкрепял Фердинанда,

не съм вършил и контрабанда,

а мирно, честно съм живял.

 

Веднаж извършил съм, не крия,

кат контрабанда нещо аз:

задигнах си от вашта шия

целувки две на вересия,

но върнахте си ги тогаз.

 

И затова мен ми се струва,

че аз на съд не подлежа,

и грях на шията томува,

кой смята да ме арестува,

кат мисли всичко туй лъжа!