Христо Смирненски
Запознаване на село

— Приятно ми е, каза, а мене ми се стори,

че биволи се връщат и мукат си свободно,

а щом като протегна ръката си по-модно —

госпожице, прощавай, едва не ме събори.

 

Тъй мило, грациозно и леко се поклони,

вежливо кат се друсна, че дремящето куче

помисли си навярно: какво ли тук се случи?

И хукна ужасено, без никой да го гони.

 

Но няма да забравя ръчичката ти мека,

която като преса ми пръстите притисна,

та трябваше с компреси до късно да ги кисна

и хала да си спомням, кажи-речи, довеки.