Христо Смирненски
Есенно злободневие

През долини, през полета

път подема знойно лето,

мълком подир него крета

есен златна, благодатна.

 

Носи хубости тя редки,

носи ни тя дребни сметки

за балтони, за подметки

с дупки злобни безподобни.

 

За загадъчни поеми

на финансовите теми,

за кредитори серсеми —

душеядни, безпощадни.

 

За хазайки тлъстоснаги,

за молитвите им благи

и за дрянови тояги

в нощи мрачни и беззрачни.

 

Но край дертовете всички

боровите ни горички

ще са пълни с ученички

миловидни, безобидни.

 

Есента е поетична.

Есента е романтична

и тогаз е най-практично

за целувки без преструвки.

 

Ех, отнейде вардияна

с тиха старческа закана

над глави ни ще застане,

но ще види, ще си иде.

 

Зер били са дни любовни

и за него дни греховни!

Туй са работи световни,

той ги знае и нехае.

 

Затуй дружки романтични,

от гимназии различни,

да започнем пак тактични

битки славни и забавни.