Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)

Бракът прилича на обсадена крепост: които са вътре, искат да излезнат, които са пък вънка — да влезнат.

Каква съдба е твоята съдба?!

Отде те стигна тази орисия,

та днеска ти, без всякаква борба,

нахлузваш си тоз чер ярем на шия?

Ах, тежко ми е, Жорж!

 

Нима не се почеса ти по тила?

Не се ли малко барем позамисли,

та тласкан от безумна сила,

към мъртъвците мълком се причисли?

Ах, жално ми е, Жорж!

 

Ще дойде ден и нейде ще те срещна.

Ще се усмихнеш ти тогаз, обаче

аз знам, че няма да ти бъде смешно,

а просто, просто… ей тъй на, ще ти се плаче.

Така ще бъде, Жорж!

 

Женитбата е глупост непростима,

най-страшната и безподобна грешка

и в нея сявга дяволът пръст има,

за да се смее след туй на слабостта човешка,

Ах, плаче ми се, Жорж!

 

Люби! Това съвсем не е престъпно.

Годявай се! Туй все пак нявга може.

Но да се жениш!?! Ах, от ужас тръпна.

При тази мисъл подлудявам, боже!

Ах, страшно ми е, Жорж!

Край