Христо Смирненски
Второто пришествие (Повест)

„И изпълниха се думите на писанието“

Напук на калпавото време

бай Тричко здраво се нареза

и дълго преди да излезе,

черта световните проблеми,

а щом от всичко туй бактиса

и дървения праг прекрачи,

по улицата куп задачи

в калта с корема си написа…

Последен път като залитна,

на топло при жена си легна.

Жена му нито го погледна,

а само здравата го ритна;

но туй на Тричко не побърка

с добро на злото да отвърне —

опита се да я прегърне.

Но тя го блъсна и захърка…

Захърка скоро и бай Тричко

и в сън вълшебен се унесе:

сънува Тричко, че възкресе

из гробовете влажни всичко:

жени, мъже, богати, бедни

възкръсваха със звън и трясък.

Край тях бе светлина и блясък

и някакви дечица бледни.

Сред всичко туй Христос долетя

а ла браце със свети Петър.

От тях като че лъхна ветър,

понесъл мирис на мезета

И в чест на своята победа

над злото и над сатаната,

над ада и над тъмнината

Христос на ангелите заповеда

да наредят един гуляй вълшебен.

В миг ангелите лекокрили

понесоха се бодри, мили

зад близкия планински гребен.

Оттамо белодрехите момчета

във своите чистички престилки

донесоха безброй бутилки

и разни съблазнителни мезета.

Христос тогава преди всичко

нагоре трите пръсти вдигна,

а свети Петър пък намигна

със лявото око на бае Тричко.

Почна се угощение нечуто

покрай Христовата трапеза.

Бай Тричко в миг се пак нареза

и легна свети Петру в скута…

Тъй дълго бае Тричко сънува си,

замляскал със уста немирно

и до коремчето безспирно

с възторг притискаше жена си.

Когато най-подир той се събуди

и се видя пак във кревата,

изгледа всичко мълчешката

и до неимоверност се зачуди,

от радост стана му ей тъй на̀ страшно,

направи бамбашка гримаса:

той бе видял на свойта маса

горещ хляб от американско брашно.