Христо Смирненски
В кафенето

На Сашо

Навънка стотици камшици

разплюскал е вихър проклет

и белите светли мушици

се гонят и стелят навред.

— Ела, о другарю, и ти,

тук печката буйно пламти,

тук няма ни вихър, ни лед,

тук има кафе с табланет!

Ела, вледенен пилигриме,

другарски тегла да делиме!

 

Ела и снеми си хомота,

забрава за миг потърси,

макар че над нази живота

кат меч безпощаден виси,

макар със жестока съдба,

сразени в неравна борба,

да гинеме в своя разцвет…

Ела на кафе с табланет!…

Влезни, вледенен пилигриме,

приспи си тъги негасими!

 

Плюни на мечти и надежди,

на минали хубави дни,

дигни тез надвиснали вежди

и картите, друже, хвани.

Тук има и чай, и кафе,

две глазки като кадифе,

несретни бродяги безчет

и славният наш табланет.

Ела, вледенен пилигриме,

ела и кафето плати ми!