Христо Смирненски
Арестите (Закъсняло злободневостишие)

Сви се вихър — буря зла

по градища и села,

не е вихър, нито буря,

Сандо стегна си учкура.

 

Хопа тропа, господа,

пред народната беда

той запретнал е ръкави

и на съд ще ви изправи.

 

Впрочем, кой знай, господа,

може би е на шега…

В всеки случай той тъдява

ви наблъска с шум и врява.

 

А добре бяхте вий до днес —

без претенции за чест

наредихте си живота,

тласкайки ни към Голгота.

 

По чукари, по поля

кръв обилна се проля,

плач и писък се понесе,

мрак над всичко се надвеси!

 

Смърт на север, смърт на юг —

вие дремете си тук;

вас чепика ви не стяга,

вас войната не засяга.

 

Но минаха бранни дни,

пак погром ни засени;

в черен траур занемя

нашта кървава земя.

 

И от всинца вас мъже

никой сам не взе въже,

сам-самичък да се люшне —

всички тихи, равнодушни!

 

Подлеци през цял живот,

пак зад този клет народ,

тънещ в страшна изнемога,

сгушихте се без тревога.

 

Но стана каквото стана,

Сандо блъсна ви в капана,

само в всичко туй да няма

дандания и реклама.

 

Щом веднаж със вас зае се,

трябва да ви поизбеси,

за да може орталъка

да отдъхне в свойта мъка…

 

Сви се вихър — буря зла

по градища и села,

не е вихър, не е буря,

Сандо стегна си учкура.