Христо Смирненски
Посвещения

На… тя си знае!

1. Пардонте, матмазела!

В тълпата пъстроцветна,

когато тебе зърна

натруфена, кокетна

и взор след теб извърна,

усмивка заиграва

по устните ти али,

ти смяташ си тогава,

че в мен фитил подпали,

пардонте, матмазела!

Тук има малка грешка!

Да, ти си снежнобела,

дебела, важна, тежка,

ти даже си красива

и плюс това богата,

но не това извива

ми къмто теб главата.

Дете, през таз година,

тъй постна, тъй безмесна,

край теб когато мина,

у теб щом се заплесна,

неволно сметка правя,

тъй тлъста, тъй голяма,

да си същинска крава,

ти колко би тежала,

ти колко килограма

месо тогаз би дала.