Метаданни
Данни
- Година
- 1918 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от знам.бг)
Занесен, сломен
лежа по гърба,
а пушек над мен
се вий на кълба.
И в всяко от тях
ликът ти блести
и твоя мил смях
звъни и шурти.
Сияюща ти
сред бурний ми блян
се плавно вести,
извила свеж стан.
По устни-рубин
усмивка цъфти,
от погледа син
се ронят мечти.
Високата гръд
потрепва едвам,
по нея личат
и нега, и плам.
Съблазън и жар,
сълзи и мечти,
единствен нектар,
единствена ти!
Но сетния дим на
синя дъга
изчезна кат химн
пред знойна тъга.
Последни искри
трепнаха за миг,
ведно с тях се скри
и свидния лик…
Лежа по гърба
занесен и блед
и в шумна борба
лудува цял свет.
Главата бучи,
устата горчат,
по слепи очи
скали се редят.
Горящ, впламенен,
аз пъшкам самин,
ах, дяволски ден,
ах, пусти хинин!