Метаданни
Данни
- Година
- 1918 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от знам.бг)
Бавно разстилат се сиви мъгли,
лазят безшумно огромни талази;
мълком кончето из локвите гази,
мълком разстилат се сиви мъгли.
Скърца колата из калния път,
клатят се скръбно дърветата голи,
дреме коларят сломен от неволи,
с тежък грак гарвани черни летят.
Карай ти, коньо! Пристъпя нощта…
Де ще замръкнем, какво те е грижа;
в пътя житейски ний нямаме хижа,
нашата хижа е само смъртта.
Ех, ний очаквахме в нашия път
обич, лъчи и цветя ароматни,
как привлекателно кулите златни
виждахме близко пред нас да блестят…
Вярата в щастие — празна мечта,
златните кули — безплътни миражи,
днеска те смешни за мене са даже…
Карай ти, коньо мой, карай в нощта!…
Бавно разстилат се сиви мъгли,
пъплят безшумно студени талази,
мълком кончето из локвите гази,
мълком разстилат се сиви мъгли.