Христо Смирненски
На моя приятел Тома

Тъмен е живота, чер кошмарен сън,

Облаци безкрайни над света тежат,

Мудно се разнася погребален звън,

Ангели във черно над света летят,

Горести застилат тесния ни път,

Ручеи от пошлост и разврат шуртят.

Идол е парата — властно божество,

Гибелта на брата — светло тържество.

О, честит е този, който прав върви,

Радост, който дири в чистото дело,

Огъня на правда у кого пламти,

Враг нещаден който е на всяко зло.

 

София, 4.II.1918 год.