Метаданни
Данни
- Година
- 1918 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от знам.бг)
На моята царкиня от „Клементина“
Рашел, Рашел, във новата фланела
с цветът на пловдивски домати,
защо си толкоз плаха и несмела,
защо повдигаш рамена,
когато блянове крилати
ме носят в чудната страна?
Рашел, Рашел, не свивай тънки вежди —
най-фини връзки за обуща,
не гаснат лесно моите надежди,
не обявявам фалимент,
куражът ми не ме напуща
и в най-ужасния момент!!
Рашел, Рашел, с очички кадифяни
и стройни мраморни крачета,
да идем и сърдечните си рани
задружно да натъпчем там
с банкноти нови на тестета,
с злато, сребро и диамант!
Ти знаеш ли?… Не знаеш, както ми се чини,
че там по свежите поляни,
навред из безконечните градини,
из тъмните гори дори
растат и гният необрани
великолепни макари!
Наместо сняг там свинска мас покрива
земята в топли зимни нощи,
зехтин из улиците се разлива,
по него плавно се редят
гондоли захарни и още
гемии пълни с шоколад.
От мрака екстра вакса там се прави,
от слънцето — секат монети,
с канап разрязват се скалите здрави,
защото са от чиста лой,
мъглите там са маркизети,
звездите — копчета безброй!
Да идем, о Рашел, докат е време,
наместо гъби модни шапки
в горите двамка с тебе ще береме,
от златни есенни листа,
покрити със брилянтни капки,
одежди ще ти оплета.
И сам единствен воин в таз държава,
ще стана аз военен министър
и страници от израилска слава,
борби за родното добро,
ще впиша в някой стар регистър
със полусчупено перо.