Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)

История

  1. — Добавяне (от знам.бг)

На моята царкиня от „Клементина“

Рашел, Рашел, във новата фланела

с цветът на пловдивски домати,

защо си толкоз плаха и несмела,

защо повдигаш рамена,

когато блянове крилати

ме носят в чудната страна?

 

Рашел, Рашел, не свивай тънки вежди —

най-фини връзки за обуща,

не гаснат лесно моите надежди,

не обявявам фалимент,

куражът ми не ме напуща

и в най-ужасния момент!!

 

Рашел, Рашел, с очички кадифяни

и стройни мраморни крачета,

да идем и сърдечните си рани

задружно да натъпчем там

с банкноти нови на тестета,

с злато, сребро и диамант!

 

Ти знаеш ли?… Не знаеш, както ми се чини,

че там по свежите поляни,

навред из безконечните градини,

из тъмните гори дори

растат и гният необрани

великолепни макари!

 

Наместо сняг там свинска мас покрива

земята в топли зимни нощи,

зехтин из улиците се разлива,

по него плавно се редят

гондоли захарни и още

гемии пълни с шоколад.

 

От мрака екстра вакса там се прави,

от слънцето — секат монети,

с канап разрязват се скалите здрави,

защото са от чиста лой,

мъглите там са маркизети,

звездите — копчета безброй!

 

Да идем, о Рашел, докат е време,

наместо гъби модни шапки

в горите двамка с тебе ще береме,

от златни есенни листа,

покрити със брилянтни капки,

одежди ще ти оплета.

 

И сам единствен воин в таз държава,

ще стана аз военен министър

и страници от израилска слава,

борби за родното добро,

ще впиша в някой стар регистър

със полусчупено перо.

Край