Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)

На Лорелай

Изплетена сякаш от бронзови нишки,

косата ти ярко пламти;

що горест жестока, що бурни въздишки,

що цветни и знойни мечти.

 

Щом здрач теменужен прибули полята,

аз бродя от скръб осенен

и русите къдрици в чудна позлата

ах, бляскат ли, бляскат над мен.

 

В душа ми зашепне натъжена лира

за твоите руси коси

и всяка къдрица кат тежка рапира

над мен безпощадна виси.

 

Желал бих, желал бих косите ти меки

чело ми с любов да допрат,

желал бих тогава да стихна навеки

от ранна, но сладостна смърт…

 

Изплетени сякаш от бронзови нишки,

косите ти ярко пламтят;

що горест жестока, що бурни въздишки,

бушуват сред пламнала гръд…

Край