Христо Смирненски
Военна страница (Песни за Ева в строева премена)

Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)

История

  1. — Добавяне (от знам.бг)

1. В колона по четири

Страхувам се, мила, страхувам, понеже

из твоите дяволски телени мрежи

простенват заплетени сума младежи —

на своите чувства водачи невежи.

 

Страхувам се много, страхувам се, мила,

гърбът ми пак нещо да не поизпати,

че малко несигурен тук ми е тила,

че кой знай какво ли си смята баща ти.

 

Че тъкмо се впусна във мощна атака,

и хоп той открие ми огън преграден —

в резерва пък може и брат ти да чака

и хоп моя милост у крепост обсаден!

2. Взвод по 6 в отделение

Нощта е чаровна. В душата ми буди

тя спомени свидни за минали дни,

когато из парка на две пеперуди —

на ранната пролет две рожби тъй луди,

игривата младост ме толкоз учуди

и свежата хубост ме толкоз плени!

 

И в нощи подобни под пълни прозори

как крачех и дебнех кат вещ часовой,

дано се тъй някой прозорец отвори,

дано ме помилват пак огнени взори,

дано глас звънлив като моите шпори

прошепне: „Елате, о рицарю мой!“

 

И леко натискал тогава вратата,

пристъпях аз тихо кат смел щурмовак

и вместо картечници, бомби, в тъмата

ме срещнат усмивки, и топли обятя,

за моята смелост достойна отплатя —

триумф и трофеи за младий юнак!

3. В колона по двама

Ти чудно, ти чудно красива си дама!

Понесени бодро в колона по двама,

 

в колона по двама из шумни булвари

вървим ний след тебе — по служба другари.

 

По служба другари — ний смели разезди

търпиме задружно несгоди, премежди.

 

И рядко обстрелващи теб с комплименти,

очакваме вечно все сгодни моменти,

 

та впуснати смело във силни алюри,

да можем да стигнем: до твойте ажури.

4. Глави надясно

Когато в булеварда

успея да извардя

игривите ти взори —

в гърди ми заговори

незнаен, мощен бас

и кара ме тогаз

о, цветенце небесно,

неволно да прошепна:

„Глави надесно!“

 

В „Борисова градина“

кат пеперудка фина,

щом минеш покрай мене

с очички устремени

из шумний карнавал,

то с тихичка печал

замарширувам бясно

и на ума си шепна:

„Глави надясно!“

 

Когато с куп другари,

все ветерани стари,

все негасима слава,

неволен взор отправя

към твоите крачка —

не знам защо така

усещам се натясно

и тутакси командвам:

„Глави надясно!“

 

Ала кога баща ти

кат параход се клати

край теб с бастун в ръцете,

то, ma chere извинете —

командата тогаз

съвсем забравям аз,

защото не е лесно

пред него да командвам:

„Глави надесно!“

Край