Христо Смирненски
Вест

Излез, девойко златокоса:

букет от черни рози нося,

напръскан с кърви и сълзи.

 

Излез, девойко светлоока:

аз връщам се от бран жестока —

смъртта мнозина де срази,

 

аз нося душетровна мъка,

цветя на вечната разлъка,

букет на бъдната ти скръб,

 

букет от кървави усои,

де между другите герои

умря един за теб най-скъп…

 

Излез, девойко свилокоса:

букет от черни рози нося,

букет — помръкнали мечти;

 

аз нося думите последни,

прошепнати от устни бледни,

аз нося сетното „прости“.