Христо Смирненски
Великогрешнам гешефтарам! (Напети памфлети от наши поети)

Родино, прокълни чада си блудни!

Махни ръка, махни и забрави ги,

че те, когато всички бяха будни

и ломеха ръждясали вериги,

не спяха тоже, майко, но хиени

в тъмата бродеха на лов за плячка,

а не борци от дълга озарени!!

Родино, недостойни и за храчка

са те от тоз народ-титан.

 

Иван

* * *

Изчадия, в тез кървави години,

когато родината цяла в плам е,

когато воин подир воин гине

под сянката на родното ни знаме,

когато цял народ лети в борбата,

помъкнал смело тежкото си бреме —

великий кръст на родината свята,

о кърлежи, тогава сгодно време

намерихте за своите апетити,

тогава случай падна се удобен

и алчний ви търбух се май насити

със кървите на тоз народ беззлобен!

Въжета, затвори, куршум за вас!

Настъпва веч очаквания час,

проблесна бог всред тежката разправа

възмездие и вам, крадци, да дава —

Темидиния взор ви е издирил!

 

Кирил

* * *

Нимфа с розова одежда

тича в росната трева.

Ето строен стан привежда,

бяла лилия съглежда —

дар за русата глава…

 

Гаснат пурпурни воали

в синкави дрезгавини,

черни врани — зли печали,

от тъмата налетяли

късат алени страни.

 

Бяла нимфа знойни рани

мие с трепетни ръце

и проклина черни врани,

капят кървави закани

от раненото сърце.

 

Ала рицар лък обтяга,

мъдър рицар, бодър страж,

черно ято с трепет бяга

и поломено поляга

върху изумруден плащ.

 

Декадентски Карандаш

* * *

Поехме ний на брат ръка

и дигнахме го на крака,

а вие, хищници безброй,

на плячка литнахте със вой.

 

Обрахте го, ограбихте,

великия и смел народ,

поихте се, хранихте се

със неговия кървав пот.

 

Но възмути се в своя трон

царят на дивния всемир

и ей пред земния закон

изправени сте най-подир.

 

Любомир