Христо Смирненски
Бягство

(Трагикомична опера в 4 действия с проста форма, но сложен състав.)

Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)
Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)

Музиката реквизирана.

Действующи лица — авторите (2).

Действие І-во

Пее се по „В нашата стая отдясно“ по Миленков

 

Минават девойки край парка,

сърцето ми къса мерак,

допушвам последна угарка —

ей бързо се стели веч мрак.

 

Намига лукаво луната

и кани ме тя към града,

тя шепне ми рипвай стената —

няма да видиш беда.

 

Оттука ще хукнем из мрака,

виж тъмна е, тъмна нощта!

Чаровното либе те чака —

за тебе въздиша сега.

 

По гласа на „Кажи ми, девице!“

 

Кажи ми, Цветане,

отдека туй ще стане,

без никой да ни хване

в рискования бег.

 

Оттамо тя е ниска,

оттамо по̀ ми стиска,

оттамо ми се иска,

но виж пък там човек.

 

Пред нази бяга школник,

кат нас един неволник,

кат нази недоволник

прескача я завчас.

 

Измачкан, свит и прашен,

той бяга там уплашен,

като на тигър страшен

да чул е страшний глас!

 

Край на I-во действие

Действие II-р о

По гласа на „Прощавай, ний сме разделени!“

 

Прощавай, ний сме разделени,

стена висока е зад нас.

Летиме ние запъхтени,

летим по късен нощен час.

 

Градът, сгушил се в тъмнината,

примамва наши смътен взор,

но шавна нещо край стената…

Позор… позор… нечуван зор!!…

 

По гласа на „Край Босфора!“…

 

Край стената шум се вдига,

лъскат сабли, щикове,

ето Гелов веч пристига —

ескадронците зове!…

 

Скоро, скоро, соколета,

вижте ги кои са тез.

Май изглеждат „юнкерета“,

бягали са сигур днес!

 

Я елате скоро тука,

казвайте кои сте вий!

Ей сега се вече спука,

закъсахме здраво ний.

 

По…

 

Обиколиха те нас

и познаха ни тогаз

Думба, думба, тра-ла, ла,

що ни трябваше беля.

 

— Ха сега пред нас напред,

даде Гелов заповед.

Думба, думба, тра-ла, ла,

що ни трябваше беля.

 

Край на II-то действие.

Действие III-то

По „Съюзници-разбойници“

 

Поехме ний алеята

и смело тръгнахме напред

и там къде се следваше,

набързо дадохме ответ.

 

Загазихме, закъсахме,

напред към карцера, напред.

Ех, що да чиниш, братко мой,

като сме нямали късмет.

 

По „Войници ний сме славни“

 

Сега вървете смело,

вървете вий напред,

в килийките си тесни

влезнете там поред.

 

Напред, напред,

ех, кучешки късмет!!…

Напред напред,

да няма 25!…

 

По „Сама се мома излъгала“

 

Подкара ни карауло

и ни вътре мушна,

леле темничка килия,

темна и задушна…

 

Отряза ни наборките

да се не обесим,

взе ни игли безопасни,

да се не заколим!

 

Постояме, погледахме,

маана найдоме:

не е светло, хич не струва,

оти тук дойдохме!!…

 

Темно, брате, темно ете

ка у катраница,

нито газениче свети,

нито вощеница.

 

Край на III-то действие.

Действие ІV-то

По „В нашата стая отдясно“

 

В нашта килия отдясно

живее школник един

и нему доста е тясно,

макар че той е самин.

 

Цял ден той пъшка, въздиша,

легнал на дървен креват,

килия му грозно мирише,

просто се пука от яд!!…

 

По „Сижу за решеткой…“

 

Сижу за решеткой в темнице сирой,

отвънка ни варди весден часовой,

той крачи полека и гледа насам,

и сякаш ни шепне: „Що трябвало вам!“

 

Край

 

19. II. 1918 год. В. на Н.В. училище

София

 

Край на великолепната поема.

Героите останаха 6 и 1/2 и 30 без градска

и до днес се мъчат в бастилията.

Край