Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Последна корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Немски есета и студии от XX век

Идея, подбор и превод на български: Венцеслав Константинов

 

Deutsche Essays und Studien aus dem 20. Jahrhundert

Zusammenstellung und Übersetzung ins Bulgarische von Wenzeslav Konstantinov

 

ISBN 978-954-304-349-1

 

Адреси на изданието:

Немски есета и студии от XX век

Немски есета и студии от XX век

История

  1. — Добавяне

Курт Клингер (1928–2003) е австрийски поет, белетрист, есеист, публицист и литературен и театрален критик, роден в Линц. Следва театрознание, германистика и философия във Виенския университет. Завършва с докторат по философия. В продължение на повече от двадесет години (1955–1977) е драматург в Линц, Грац, Дюселдорф, Франкфурт на Майн и Цюрих. От 1978 г. е писател и публицист на свободна практика във Виена. Ръководи „Австрийското литературно дружество“ и издава авторитетното списание „Литератур унд критик“, както и списанието за театър „Ди Рампе“.

Литературния си път Курт Клингер започва като поет със стихосбирките „Хармония от кръв“ (1951), „На гости на Земята“ (1956) и „Нишките на съдбата“ (1959). Следват поетическите книги „Лъвски глави“ (1977), „На лимеса“ (1980), „Празникът на черешите“ (1984), „Скок във времето“ (1987), „Спомени за градини“ (1989) и „Цъфтящият кораб“ (1998). В 1967 г. издава сборника с разкази „Четвъртата стена“. Автор е и на пиесата „Места на действието“ (1971). Освен това Клингер публикува редица книги с есеистика — „Конфронтации“ (1973), „Театър и табу“ (1984), „От втори поглед. Нови срещи с шедьоври на литературата“ (1994) и „Немилостта на раждането. Литературата като съдба“ (1999).

За творчеството си Курт Клингер е отличен с множество литературни награди, между които „Георг Тракл“ (1984), „Антон Вилдганс“ (1986) и „Франц Теодор Чокор“ (1988), а също „Почетен златен медал на град Виена“ (1988) и „Австрийски почетен кръст Първа степен, за наука и изкуство“ (1996).

Край