Венцеслав Константинов
Валтер Бенямин

Валтер Бенямин (1892–1940) е немски философ, есеист, преводач, теоретик и историк на културата, на литературата и на превода. От 1912 до 1919 следва философия, германистика и история на изкуството в Берлин, Мюнхен и Берн. Докторската му работа е на тема „Понятието за художествена критика у немския романтизъм“ (1919). През 1925 университетът във Франкфурт на Майн отхвърля хабилитационния му труд „Произход на немския трауершпил“, в който от философска гледна точка се разглежда дотогава малко изследваната литература на XVII век. Бенямин изкарва прехраната си като рецензент, а също превежда на немски романа на Марсел Пруст „По следите на изгубеното време“.

Валтер Бенямин предприема пътувания в Испания, Норвегия и често пребивава в Париж. През 1926–27 г. посещава Москва и задълбочено изучава марксизма. През 1933 г. емигрира в Париж, където остава до окупацията на града през 1940 г. В Германия трудовете му са забранени. Сътрудничи на емигриралия от Франкфурт „Институт за социални изследвания“. Пътува на три пъти до Дания, за да се срещне с Бертолт Брехт. Приятели успяват да му издействат емигрантска виза за САЩ, но на испанската граница ученият е арестуван и пред заплахата да бъде предаден на Гестапо се самоубива със свръхдоза морфин. Сред най-известните му произведения са: „Гьотевият роман «Родства по избор»“ (1922), „Произход на немския трауершпил“ (1928), „Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост“ (1936) и „Върху понятието за история“ (1939).

Разпръснатите ръкописи на Валтер Бенямин са събрани и многократно издавани едва след края на Втората световна война.