Хорхе Урутия
Пристигането на тишината

        Знае добре, че морето е зад гърба му,

че вълните го викат, или че, поне,

има мирис на сол, плуващ сред дърветата.

 

        Би могъл да се обърне, да излезе на шосето,

да избегне пречките; гол

да се хвърли безсмислено във водата

като в онази люлка, когато беше дете.

 

        Мама би повторила сигурно думите

на оплакване, би викала,

би вдигнала ръката си заплашително.

Детето научи така стойността на знаците,

напои се със смисъл и е плувало

през толкова години, както вече не помни.

 

        Няма да се обърне, нито ще излезе на шосето,

няма да избегне пречката, нито ще пресече плажа,

за да навлезе във водата, защото всичко е казано.

Изсушават се думите и само

чувства мириса на влажно, който изпълва пръстта.

 

2006