Хуан Кобос Уилкинс
Заклинание

За да те забравя, поканвам в стихотворението вечерящите сами на моята сетна

вечеря с тебе и пред тях, сам, се преструвам да съм ту предателят, ту любимият

ученик от онази другата, рисувана от Леонардо.

 

За да те забравя, призовавам в стихотворението главата ти на рамото ми

обезглавена и наточената коса или полумесец

в кристализиралото око на моя калейдоскоп.

 

За да те забравя, слушам в стихотворението мълчанията ти и се отваря,

и се затваря,

и се отваря като плътоядна роза жаждащото стихотворението, ако се плаши

от писания език в друга уста.

 

За да те забравя, в стихотворението пазя твоя спомен с дирята,

оставяна от самолетите

не толкова в небето на свечеряването,

а в зениците на африканското дете, което ги гледа.

 

За да те забравя, събуждам от стихотворението върховете, които видяхме,

пръстените им от мъгла, утрините в долини, където слънцето се вестеше с най-чистия

лъч на Фра Анджелико.

 

За да те забравя, заоблачавам

и навалявам стихотворението с миглите ти, съвършенството

на ъгъла, най-смущаващата сянка на голото ти готическо тяло.

 

За да те забравя, в стихотворението възкресявам дни, подобни на паднали чаршафи

връз леглото като крила, цитрусов цвят, крила… или безсънни

екрани

на летни кина с мимолетни звезди и, устремно, едно желание.

 

И стремително едно желание,

за да те отдалечи от стихотворението,

се качвам на дълги влакове, които не пътуват и внезапно —

въпреки това — спират. Ненадейно

се забавят при скоростта на светлината и забравата ми

и аз се разбиваме в самото запотено стъкло на сън.

 

За да те забравя, впръсквам в стихотворението ладанова вода

и се сресвам с цветни моливи Алпино, и обувам странните

обувки на дядо ми и, горделив,

обличам тъмното сватбено сако на баща ми.

 

В стихотворението, за да те забравя,

разбивам белтъци на сняг и оставям къделите им като следа,

като следи, които да те водят

от меланхоличния леопард на есента да изгълташ

това заклинание:

                за да, запомни го, стихотворение, ме забравя.