Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Последна корекция
NomaD (2011 г.)
Източник
litclub.com

История

  1. — Добавяне

Навярно бавният ми взор няма да види юга повече

С леки пейзажи, дремещи във въздуха,

С тела под сянката на клоните като цветя

Или побягнали в галоп на разлудувани коне.

 

Югът пустиня е, която плаче както пее,

И този глас не глъхне като мъртва птица;

Запътва към морето горестните си желания,

Отваряйки немощно ехо да живее бавно.

 

С така далечния юг искам да се смеся,

Дъждът е там само разпукнала се роза:

Самата й мъгла се смее, бял смях във вятъра.

Мракът му, светлината му, са сродни красоти.

Край