Луис Росалес
Песен за снега, уеднаквяващ света

Ние сме хора, Господи, и което е изживяно

за семе повече за нас не струва;

между едно море и друго бряг не съществува;

гласът ми, който те възпява, е подмяна.

 

Вината е вина и хвърля сянка над доброто;

и само белият и хладен сняг остава

и някой ден след ходене и ходене в забрава

ще стигнем Яслата, без да го знаем още.

 

Снегът изтрива пътищата: ще ни води

към Тебе, който не заспиваш никога;

ще свети в пътя на краката непривикнали

и ще ни служи вместо звезда пътеводна.

 

Ще стигнем през нощта, и хладината

на собствената своя кръв ще Ти предложим.

Това е нашият подарък: друго и не можем

да ти дадем освен тъгата, тъгата, тъгата.