Луис Росалес
Радостта е прегръдка

На Енрике Касамайор

Вече трябва да сте го научили; само мъртвите са самотни,

с взаимната си кост,

с невъзможността си за общуване

и приемната си тишина,

но мнозинството на хората, които съм виждал,

бяха като реките, които нарастват прииждайки:

замърсени,

землени,

абсолютни:

живеещи

с онова бавно повличане,

с онази водна прегръдка, която няма

унищожаване, нито никога, нито стени,

с онази последователна прегръдка,

която повлича русла, погребения и декорации,

углъбявайки и привличайки всичко,

както целувката привлича кръвта

и я кара да тече най-лека,

защото допир отвътре е вече целуване,

с онази тъмна целувка,

с онова универсално предчувствие и свръзка,

вече го знаете,

наистина ли?,

вече сте го научили — с което вътрешното не се нуждае от досег,

за да започне да пламти огънят,

за да дойде радостта,

в която всичко, което съществува, постига увереността си,

отнасяйки те в обятията си,

отнасяйки те в обятията си все по-навътре, път към дъното на самия тебе,

както кръвта ни идва едновременно в цялото тяло

и радостта ни целува едновременно в целия свят.