Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Последна корекция
NomaD (2011 г.)
Източник
litclub.com

История

  1. — Добавяне

Ветре южен,

мургав, жарък,

духаш върху мойта плът,

носиш ми обилен посев

от блестящи

погледи и аромати

на цъфтящи портокали.

 

Правиш алена луната

и тополите пленени

караш да въздишат, ала идваш

прекалено късно!

Свита във руло нощта на мойта повест

на полицата поставих!

 

Без най-малък полъх

не ме отминавай!

Лудо се върти, сърце;

лудо се върти, сърце.

Северняко зъл,

на ветровете мечко бяла!

Духаш върху мойта плът,

зъзнещ от зари

полярни,

с твоя плащ от привидения

капитани

и се смееш гръмовито

като Данте.

 

О, шлифовчик на звездите!

Ала идваш

прекалено късно!

Моят скрин е цял мухлясал

и загубил съм му ключа.

 

Без най-малък полъх

не ме отминавай!

Лудо се върти, сърце;

лудо се върти, сърце.

 

Морски ветрове и гноми,

повеи от нийде.

Рой комари върху роза

с листовце пирамидални.

Вихри от гръдта отбити

между грубите дървета,

флейти в урагана,

днес ме оставете!

Със вериги яки окован е

моят спомен

и пленена — веселата птица,

дето везеше със песни

вечерта.

 

Миналото никога отново се не връща,

знае го светът отдавна

и сред светлата тълпа на ветровете

безполезно е да се оплакваш!

Тъй ли е, тополо, дето вятъра наставяш?

Безполезно е да се оплакваш!

 

Без най-малък полъх

не ме отминавай!

Лудо се върти, сърце;

лудо се върти, сърце.

Край