Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от испански
- , ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
Ветре южен,
мургав, жарък,
духаш върху мойта плът,
носиш ми обилен посев
от блестящи
погледи и аромати
на цъфтящи портокали.
Правиш алена луната
и тополите пленени
караш да въздишат, ала идваш
прекалено късно!
Свита във руло нощта на мойта повест
на полицата поставих!
Без най-малък полъх
не ме отминавай!
Лудо се върти, сърце;
лудо се върти, сърце.
Северняко зъл,
на ветровете мечко бяла!
Духаш върху мойта плът,
зъзнещ от зари
полярни,
с твоя плащ от привидения
капитани
и се смееш гръмовито
като Данте.
О, шлифовчик на звездите!
Ала идваш
прекалено късно!
Моят скрин е цял мухлясал
и загубил съм му ключа.
Без най-малък полъх
не ме отминавай!
Лудо се върти, сърце;
лудо се върти, сърце.
Морски ветрове и гноми,
повеи от нийде.
Рой комари върху роза
с листовце пирамидални.
Вихри от гръдта отбити
между грубите дървета,
флейти в урагана,
днес ме оставете!
Със вериги яки окован е
моят спомен
и пленена — веселата птица,
дето везеше със песни
вечерта.
Миналото никога отново се не връща,
знае го светът отдавна
и сред светлата тълпа на ветровете
безполезно е да се оплакваш!
Тъй ли е, тополо, дето вятъра наставяш?
Безполезно е да се оплакваш!
Без най-малък полъх
не ме отминавай!
Лудо се върти, сърце;
лудо се върти, сърце.