Хосе Мария Лопера
Сънувам се есен

Да се сънуваш есен е горестно предизвикателство.

Не е презряна ласкаеща забрава,

която се поражда и расте от лятото.

 

Не е и тривиалност на листа сред вятъра

като свехнали дни на алманах

в жълтеникаво и невзрачно ехо.

 

То е да се предрешиш изцяло в твърдост,

където да опазваш замразен дъх.

 

Сега се сънувам есен поради гората си,

орницата си, поради пустеещите си земи

и плодородните долини в тиня на реката ми.

 

И даже синевата ми се помрачава малко

с облак мушици от меланхолия.

 

Сега е есента ми вече и го отбелязвам хладен

в мрежестата кора на стария ми ствол

и в бръчките на свехналата кожа.

 

Време на реколта е и равносметка;

на опит, придобит в усилието

и изгубени проекти в неохоти.

 

Снощи, любов, живя с нашата тайна

леката покривка от гъши пера,

която ни донесоха ветровете от Норвегия.