Франсиско де Кеведо
Моли любовта да спре жестоката война, която му е обявила

        С меч и огън, помисъл свирепа,

срещу мен война си прогласила,

и като ме виждаш изтощен, без сила,

миг не ми отпускаш, за подкрепа.

 

        Ще добиеш ли с победата нелепа

друго, вместо срам, че си се устремила

срещу някой, който е живял немил и

не събудил свой, ни чужди трепет?

 

        Възелът от мъки отпусни за малко;

остави ме да поема дъх, враг яден,

и се наслаждавай, докато ме скършиш.

 

        Умножавай моите щети по малко

и възпирай гневната си безпощадност,

щом ще свършиш като ме довършиш.