Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от испански
- Рада Панчовска, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
Виолетките са усмивките на мъртвите.
Жан Пол Туле
Преди да изгрее слънцето
стигаме в глъбините на гората.
Такава тишина е, че се плашиш да я нарушиш,
забравяме тялото, обединяващо ни с гънките й.
Нощта иска да се върне към началото си,
будуваме като деца, уморени да сънуват.
Няма хлад тази утрин в сърцето,
полумракът ни гледа по различен начин,
но и ведрината на привичката.
Вече сме били тук,
на тази самотна и потайна церемония,
същата планина мисли за отсъстващите,
няколко птици шушнат имената ни.
Оперението им импровизира малка градинка,
учудваща интимност на малките нещица.
Мъхът, приглушаващ стъпките ни,
за да не събудим таласъма му.
Вече сме били тук,
на същото застинало приношение на скрежа.
Във време на пристан без завръщане
светлината в просъница размива очите.
Скромно е съкровището, което погребваме,
едва семенцата на по-голяма съдба,
виолетова вечност,
пишем с цветя един необходим рай.