Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], 1996 (Пълни авторски права)
- Превод от испански
- Рада Панчовска, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
Да изкопаем гроб във въздуха,
там няма теснота.
Ваятелят на кромлеш отваря място
за сърцето си при опасност, прави дупка
в небето и малката му глава среща Бог.
* * *
Да изкопаеш гроб.
Да изградиш къща.
Ескалаторите
не стигат до небето.
Успявам само да изляза
от подземията на този град
до друг окоп.
Неми греди поддържат
скоростта на сезоните.
Няма градски автобус, който да ме отвежда
до място, където да не чувам
шепота на сянката си.
Следите ми минават пътьом.
Пространството също отпочива в стиха,
който никога не съумях да напиша,
постоянства пустотата, където гласът ми не стига.
Пратеникът се е изгубил
сред скели и асансьори,
музите бродят след просяците
и зад зидовете
виртуалният стих, който не съумява да се изрази.
* * *
Да изкопаеш гроб
Да изградиш къща.
Над руините на руините,
сега и винаги от векове за векове,
животът винаги в градеж.
Кофа за смет натрупва
равнодушната памет на дните.
Кой плячките ни ще рециклира,
кой ще подари щампи
с колекцията ни от мигове,
кои телетипи ще изпратят новина
за преструвката на сън,
кой имената ни най-грижливо ще архивира
и ще направи предпоследния инвентар,
коя магистрала или хиперпространство ще обитаваме.
Какъв Интернет към Бог, ако го чува.
Между срутване и срутване,
да изкопаеш къща,
да изградиш гроб.
1996