Амалия Иглесиас
Реката не обмисля руслото си

Върви течението да посрещне устието си

никой не може да му потуши гласа, когато се отдалечава.

Устните казват на вятъра във водопада му,

че понякога енигма се разголва в порите ти,

но отсъствието не иска

да дешифрира емблемата си в една само прегръдка.

 

Все още пиша името ти бързешком

по стените на съня

и макар дъждът да се сили отново да го изтрие,

остава утайката, която времето

не е видяло сред пукнатините.

 

Вятърът не мисли за пепелта.

Пътят не знае за пътника.

Нощта няма представа, че винаги бяга от деня.

Разстоянието не пита къде е хоризонтът.