Амалия Иглесиас
От никога те обичам…

Погаси ми очите: мога да те видя,

запуши ми ушите: мога да те чуя,

и дори без крака мога да вървя към тебе,

и дори без уста мога да ти се закълна.

Р. М. Рилке

 

От никога те обичам и завинаги,

от всичко и навярно и завинаги,

от завършения лъч, изкачващ се по вадата на часовете

към нарастващия бич на ветровитите ми зеници,

бърз гласът ми, моят вятър:

                                        — световъртеж на

устие

и най-неблагодарната делта за завършек на пътуването.

 

До нищото очаквам,

до далнината на ненужната памет

                                        (и кратерът без

здрачаване),

до опияненото съмнение на небесни афиши,

в треската и намагнитената луна на август.

 

През свещта, която запалваш

                                        в ретината на

нощта,

в тъмните предели,

които в някой друг ден откраднахме с разперени ръце.

 

Зад пустата шир и уязвимата кухина,

където обитава скрежът, зъзнещ сред коприви

и друга множествена птица

                                        става неправдоподобна алхимия.

 

1985