Амалия Иглесиас
Ad portas ^[0]

На Педро Кано

(Вдъхновено от изложба със същото име.)

Нощта и нейните волани,

пресечените й огледала.

Лагеруваме извън стените на града,

търсим в тъмите подвижните му мостове.

Макар, навярно, след всичко,

        да не поискаме да влезем

и забавяме крачки в окрайнините,

обхождаме останките

        от живот в просъница.

От околовръст съзерцаваме очертаните им идоли,

        Троянските им коне

и двойни телени мрежи,

опнати на височината на очите.

Съзерцаваме

как отстъпват времето си на пепелта,

как епохата им се прелива в буренака.

Избягваме къпинаците

с босите си нозе,

крушенци в смътното

слисване на този миг.

Робинзоновци на бряг без примирие.

Понякога се подслоняваме за кратко

в убежището на езика,

едва за да вдъхнем

глътката светлина във въртопа й.

Не успяваме да прекрачим при всичко

вратата без горен праг,

лабиринта й кървав.

Нито ще обитаваме

някой зикурат във Вавилон

преди да разсъмне.

 

2005