Анхела Ибаниес
Животът кара следобедна дрямка

Едно заспало цвете

в ръцете на книга

прошепва няколко листа, които се вдлъбват

в песента на годините.

 

Смълчано и благоразумно

спуска своите клепачи,

окъпани от топлината в пот.

 

Комарите,

войниците на лятото,

позиции заемат за атака.

 

Бризът люлее седлото на розата,

наопаки метличината преобръща.

 

Ребрата на ветрилото

се разтапят в хладния ветрец.

 

Зад филтри от златиста слама

се крие слънцето,

кафето хладко,

с лед, и лимонът.

 

Плачещи върби

разпускат своите гриви

по нереалния вятър.

 

Палмите си спомнят,

тъжни, други приспивни песни,

далечни, тропически.

 

Коприната и муселинът

си играят, влажни,

да изучат анатомията.

 

Всичко се стопява

подобно на леда

в онази градина,

 

робиня на слънцето,

където целият живот

полека дреме…